Съществително име - ед. ч.
замърси`телят, замърси`теля, +мн. замърси`тели, (два) замърси`теля, +м.
#1 Това, което замърсява. _Изгорелите газове са замърсители на въздуха._
#2 Завод, съоръжение и под., което изхвърля вещества, отпадъци, замърсяващи околната среда.
Ако доскоро възприемахме пластмасата като основен замърсител, на хоризонта вече се появи и текстилът. Източник: интернет
В България първичното производство е големият замърсител с 33 кг отпадъци на човек и този показател на страната ни е сред най-високите стойности в рамките на 27-те членки на ЕС. Източник: интернет
Голям ефект върху азотния диоксид ще има, ако зоната за автомобили е целогодишна, защото автомобилът е целогодишен замърсител. Източник: интернет
За пръв път в доклада са представени и наземни измервания на средногодишните концентрации на азотен диоксид - често срещан градски замърсител, който се свързва с респираторни заболявания, особено с астма. Източник: интернет
Вторият най-голям замърсител е пътният транспорт с 42,8%. Източник: интернет
Забраната първоначално ще обхваща автомобили с установен по-нисък екологичен клас - до Евро 2. Другият доказан замърсител - битовото отопление с твърдо гориво, също може да бъде ограничаван и санкциониран с обособяване на зоните за ниски емисии. Източник: интернет
pollutant