Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. заме`стници, +м.
#1 Лице с ограничени спрямо ръководителя функции. _Заместник-министър. Заместник-ректор._
#2 Лице, което продължава функциите на друго лице; приемник.
+прил. [[заме`стнически]], заме`стническа, заме`стническо, +мн. заме`стнически.
А в диалога от страна на правителството се включиха заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев и министърът на вътрешните работи Бойко Рашков. Източник: интернет
А в диалога от страна на правителството ще се включат заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев и министърът на вътрешните работи Бойко Рашков. Източник: интернет
А да знаеш, че началник на тази служба заместник главен прокурор? Източник: интернет
"Аз през живота си не съм чувал някой да изрече толкова лъжи, камо ли по мой адрес", отговори доскорошният заместник на Петков и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов. Източник: интернет
Аз съм ресорен заместник министър, отговарящ за Изпълнителната агенцията по горите. Източник: интернет
Александр Тюляков, който е заместник на генералния директор на Единния разплащателен център на компанията, отговарящ за корпоративната сигурност, е намерен обесен, информират от 47news, цитирайки представител на правоохранителните органи. Източник: интернет
alternate