замлъква
Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от замлъквам
Анаграми
Примери
Това за което забравя разумът замлъква.
Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, т.е. до началото на лятото, след което замлъква.
В акомпанимента се появява монотонна ритмична фигура, изобразяваща въртенето на чекръка, в кулминацията девойката прекъсва работата си и чекръкът замлъква.
В онзи фатален следобед просто бяхме на работа”, отнесена в спомени Поли отново замлъква.
Страхът от живота замлъква едва когато човекът започне да долавя взаимовръзката между своята земна крайност и безкрайността на Вселената.
Той е само на тридесет и седем години, когато „замлъква“.