замонашването
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от замонашване
Примери
В 1266 година игуменът Акакий, носил преди замонашването си името Йоаникий издигнал отново църквата, която в 1271 година е изписана.
До замонашването си е войник или търговец.
След свалянето от престола и замонашването на Андроник ΙΙ, Тома също се замонашва на Света гора под името Теодул и се отдава на книжовна дейност.