Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
заплю`ваш, +несв. и [[заплю`я]], +св.
#1 +Кого, какво. Плюя със сила, насочено, с презрение. _Майка му го заплю за низостта._
#2 +Кого. Изразявам презрение. _Всеки би те заплюл за това, което си казал._
#3 +Кого, какво. Символично плюя, за да предпазя от урочасване.
+същ. [[заплю`ване]], +ср.
I spit