Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
заплю`еш, +мин. +св. заплю`х, +мин. прич. заплю`л, +св. — +вж. [[заплювам]].
За това ги плюя и бога ми не съм никак сигурен дали, ако ги срещна на улицата, няма да ги заплюя в лицето. Източник: интернет
I spit