заселник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. засе`лници, +м. Мъж, който се е заселил в незаселено дотогава място.
* _Нов заселник._ — Мъж, който се е заселил в обитавано, но напуснато, освободено място.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Заселник от Западния бряг, който оглавява крайнодясната Религиозна ционистка партия, Смотрич ще ръководи министерството на финансите по силата на договор за ротация на този пост, сключен с Арие Дери от религиозната партия "Шас".
Блу започва, доколкото може, да възстановява градчето, и приветства с радост всеки нов заселник, докато Моли копнее за отмъщение и очаква завръщането на разбойника.
Въпреки че Джед Купър е единственият, който може да го спре, разяреният заселник се разкъсва дали да спаси живота на приятелите си или да ги остави да тръгнат към сигурна гибел.
Една легенда разказва за зараждането на селото и историята на първия му заселник.
Местният краевед Нено Хр. Ненков през 1925 г. е записал предания на стари жители, според които първият заселник на Жълтеш е дошъл в махала Савчовци през 1528 г. (ДА-Габрово.
В миналото селата били именувани на първия заселник.
Превод на английски език
settler