Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. засе`лници, +м. Мъж, който се е заселил в незаселено дотогава място.
* _Нов заселник._ — Мъж, който се е заселил в обитавано, но напуснато, освободено място.
Заселник от Западния бряг, който оглавява крайнодясната Религиозна ционистка партия, Смотрич ще ръководи министерството на финансите по силата на договор за ротация на този пост, сключен с Арие Дери от религиозната партия "Шас". Източник: интернет
Блу започва, доколкото може, да възстановява градчето, и приветства с радост всеки нов заселник, докато Моли копнее за отмъщение и очаква завръщането на разбойника. Източник: интернет
Въпреки че Джед Купър е единственият, който може да го спре, разяреният заселник се разкъсва дали да спаси живота на приятелите си или да ги остави да тръгнат към сигурна гибел. Източник: интернет
Една легенда разказва за зараждането на селото и историята на първия му заселник. Източник: интернет
Местният краевед Нено Хр. Ненков през 1925 г. е записал предания на стари жители, според които първият заселник на Жълтеш е дошъл в махала Савчовци през 1528 г. (ДА-Габрово. Източник: интернет
В миналото селата били именувани на първия заселник. Източник: интернет
settler