зашеметя

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

зашемети`ш, +мин. +св. зашемети`х, +мин. прич. зашемети`л, +св. — +вж. [[зашеметявам]].

замая смая смути обърка омайва шашна жабунясам учуди втрещи вцепени омай ошашави стъписа

Ако исках да зашеметя някого на вечеря, щях да ги ударя в лицето. Кристин Кашор

stunned