Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
засти`гаш, +несв. и [[засти`гна]], +св.; +Кого, какво.
#1 Настигам, изравнявам се по време на движение. _Застигнахме един камион и го задминахме веднага._
#2 За бедствие или нещо неприятно — заварвам, настигам. _Дъждът ме застигна по пътя._ _В морето ги застигнала буря._
#3 Сполетява ме. _Застигна го нещастие._
catching up