Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. затво`ри, (два) затво`ра, +м. Място, където се затварят да изтърпят наказанието си осъдени лица. _Влизам в затвора. Затворът е в края на града._
#2 Само +ед. Вид присъда. _Осъдиха го на две години затвор. Строг тъмничен затвор._
----
+мн. затво`ри, (два) затво`ра, +м.
#1 +Спец. Механизъм в огнестрелно оръжие, затварящ задната част на цевта, в която се поставя патрон, снаряд.
#2 +Спец. Механизъм на фотоапарат за дозиране на времето при експозиция.
Където се противи човек, там е неговият затвор. Епиктет
Миналото не трябва да е вашият затвор. Имаш глас в съдбата си. Вие имате думата в живота си. Имаш избор в пътя, който поемаш. Макс Лукадо
Любовта понякога се превръща в доброволен затвор. Орнела Мути
Всеки амвон е опора, в която стои нает виновник, защитаващ справедливостта на собствения си затвор. Робърт Ингерсол
Разумът, ограничен от езика се намира в затвор. Симон Вейл
Всички ние заслужаваме доживотен затвор в собствените си тела. Сирил Конъли
prison