завещател

Съществително име - ед. ч.

Значение

+мн. завеща`тели, +м. +Спец. В правото — човек, който прави завещание. _Такава е волята на завещателя._

Синоними

Производни думи

Превод на английски език

testator

Думи и термини с близки букви