Съществително име - ед. ч.
+мн. зави`стници, +м. Завистлив човек, завистливец.
В деня на женитбата си с Мерседес, Фернан Мондего (братовчед на Мерседес и претендент за любовта ѝ) и Данглар (завистник на Дантес, заради бързото му израстване в капитан) изпращат анонимна бележка обвиняваща Дантес, че е предател–бонапартист. Източник: интернет
Обаче кака Минка предвидливо беше елиминирала този завистник и беше решила да действа на своя глава. Източник: интернет
envious