Прилагателно име - м.р.
завоева`телска, завоева`телско, +мн. завоева`телски, +прил.
#1 Който е на завоевател.
#2 Завоевателен.
В един момент Москва осъзна, че тези територии само ѝ тежат, пък сега при Путин отново ѝ се отвори завоевателски апетит. Източник: интернет
Причините за “мъжките му съревнования” не бяха насочени завоевателски към жените, а просто така се чувстваше победител, пълноценен мъжкар. Източник: интернет
Крепостта Емона е била обект на множество нападения и завоевателски нашествия. Източник: интернет
Освен това Полша би могла да заяви основателни претенции към енергетиката със същия аргумент като България - пряк контакт с Русия, но с обратен знак - да брани ЕС от руските завоевателски амбиции. Източник: интернет
conquering