Съществително име - ед. ч.
+мн. земля`ци, +м. Отношение на един човек към друг, с когото са от един край, но само когато са извън него. _Ние сме земляци и тук поддържаме връзки._
+прил. [[земля`чески]], земля`ческа, земля`ческо, +мн. земля`чески.
Верни на традицията и на заветите на своя забележителен земляк, лесовъдите от горските стопанства в Елена и Буйновци отново ще се погрижат за гората. Източник: интернет
В пиесата Хенри казва на Флуелън, че носи праз, „защото съм уелсец, знаеш ли, добър земляк.“ Източник: интернет
Две години по-късно се жени за Ана Ядерин и напуска дружеството, като започва да пише статии за радикалния вестник „Тиден“, редактиран от неговия земляк Клас Арнолдсон. Източник: интернет
Един мой състудент в Москва, родом от кавказката автономна област Адигея, имаше земляк, който го покани на следното дело. Източник: интернет
Дипломатът, земляк на поета, скърца със зъби: „Да го бях намерил аз около Девети.. Източник: интернет
През месец август 2010 г. жителите на селото получават като дар от именития им земляк академик Никола Попов новосъградена чешма. Източник: интернет
compatriot