Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+ж., само +ед. Имот, пари, чеиз, които жената донася от баща си за семейството, когато се жени. _Богата зестра. Не донесе зестра._
Трябва да се ожените не с очи и пръсти, както правят някои, преброявайки колко зестра има булката, вместо да разберете каква ще бъде тя в съвместния живот. Плутарх
И заплашила, че ако не получи парите, ще подаде фалшив иск за изнудване на зестра. Източник: интернет
"Който не си е довършил делото, ще си го носи в зестра" Източник: интернет
А ако мъжът умре преди жената, тя, т.е. майката на децата им, получава както собствената си зестра, така и цялото имущество на мъжа (на което прави опис) и поема грижата за децата и управлението на дома. Източник: интернет
Бракосъчетанието се състои през 1294 г. и включва прехвърлянето на Филип на няколко укрепления по бреговата ивица (част от Тамарината зестра). Източник: интернет
Агнес донася на съпруга си зестра от 30 000 имперски талера. Източник: интернет
dowry