Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
зе`йваш, +несв. и [[зе`йна]], +св.
#1 За дупка, отвор — отварям се широко; откроявам се изведнъж. _До него изведнъж зейна уста на чудовище. Под краката им зейна пропаст._
#2 Отварям широко уста; виквам, заговарям високо.
#3 +Прен. Чакам да бъда хранен от някого. _В къщи зейнаха пет гърла._
yawning