Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. жаке`ти, (два) жаке`та, +м. Къса женска дреха с копчета, носена над блуза или рокля, от плат или плетена. _За вечерите имам един бял жакет._
Генералът носи сабя, триъгълна шапка, бяло-червена препасна лента, черни ботуши, бели ръкавици, бели панталони, черен жакет с позлатени краища, копчета и пагони. Източник: интернет
За аудиенцията в кралския дворец в Брюксел г-жа Добрева е избрала строг жакет и права пола малко под коляното в нюанси на графит, черни обувки и чанта. Източник: интернет
Още при полагане на клетва за встъпване в длъжност той става център на внимание, с появата си с груб жакет и маратонки. Източник: интернет
jacket