Съществително нарицателно име, среден род, тип 57
+мн. железа`, +ср.
#1 Само +ед. Химически елемент — ковък и пластичен метал със сребристобял цвят, от който се получават чугун и стомана.
#2 Къс или изделие от този метал. _Железен прът._ _Обкован с желязо._
#3 +Разг. Всеки метал, подобен на този метал (не пластмаса и дърво). _В тази кола е вложено много желязо._
* _Старо желязо._ — Предмети или части, парчета от желязо, предназначени за претопяване.
Великите въпроси на времето не се решават с речи и резолюции на мнозинството, а желязо и кръв! Ото фон Бисмарк
Всяка мисъл е като лек удар по къс желязо под което ние разбираме нашето тяло, и така това желязо постепенно се превръща в това, което желаем да бъдем. Свами Вивекананда
Лед и желязо не могат да се заваряват. Робърт Луис Стивънсън
Войната е проста: парче желязо трябва да бъде поставено в парче плът. Жан-Люк Годар
Когато тя кърви от миризмите, знам, че променя цвета си. В тези дни в душата й има желязо. Мирише на пистолет. Джанет Уинтерсън
С чужди ръце горещо желязо да пипаш - не е трудно. Българска поговорка
iron