Съществително име - ед. ч.
+мн. жени`чки, +ж. Хубава, добра жена; любима жена.
Благоевград не е имал по крадливи от насо, в общината не е имало по нагласи женичка от Христина. Източник: интернет
Не съм посегнал на никого, нито на женичка, нито на никого”, казва затворникът. Източник: интернет
Тази женичка, милата, какво се усмихва за щяло и нещяло? Източник: интернет
Чух една женичка ще й падне къщата, иска да дойде у нас, ще питам съпругата. Източник: интернет
Въпросната неособено тежка женичка се правила, че пъшка насред еротичен сън в телевизионно шоу. Източник: интернет
И в никакъв случай, не трябва да бъдеш считана за безволева женичка, която е превърнала мъжа в господар. Източник: интернет
woman