1. жертва - Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
2. жертва - Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Производна на жертвам
+мн. же`ртви, +ж.
#1 В религията — живо същество или предмет, принесени в дар на божество. _Принасям жертва._
#2 Който е пострадал от природно бедствие, насилие, злополука, пороци, клевети и под. _Жертва на наводнението._ _Жертва на предразсъдъци. Жертва на алкохола._
#3 +Прен. Доброволно отказване от блага или лишаване от живот в полза на някого/нещо или в името на идеали или принципи; саможертва. _Науката иска жертви._
Клеветата е ужасна затова, защото тук жертва на несправедливостта е една, а нейните творци са двама: този, който разпространява клеветата, и този който й вярва. Херодот
Разумът винаги е жертва на измама на сърцето. Франсоа дьо Ларошфуко
Ако започнете със самопожертвование заради онези, които обичате, ще завършите с ненавист към онези, на които сте се принесли в жертва. Джордж Бърнард Шоу
Преди всичко, бъди хероинът на живота си, а не жертва на него. Нора Ефрон
Паметта е първата жертва на средна възраст, ако си спомням правилно. Кандис Бъргън
Децата бяха предназначени да бъдат подаръци. Физическото проявление на любовта между мъж и жена. И за тази любов може да се носи всякакъв вид жертва. Стивън Ериксън
victim