Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
жле`бът, жле`ба, +мн. жле`бове, (два) жле`ба, +м. Дълга, тясна вдлъбнатина на предмет, в която обикн. влиза изпъкнала част на друг предмет. _Дъските за паркет имат жлебове._
В горната ѝ стеснена част е изсечен жлеб за покривна плоча, аналогично на гробницата при Татул, от която се отличава по напречното сечение и размерите: дължина при дъното 1,84 м, широчина 0,54 м, дълбочина до отстъпа (жлеба) 0,49 м. Източник: интернет
В непосредствена близост до югоизточния ъгъл на укреплението в скалната площадка е вкопан втори жлеб. Източник: интернет
За вериги с голям калибър се използват най-често стопори с рамо, представляващи стойка (станок, основа) с жлеб и рамо с пречка, което пречи на движението на веригата, тъй като я законтря напречно на нея. Източник: интернет
Вместо покрив, гробницата има елипсовиден отвор с диаметър 1,05 m. Предполага се, че този отвор е бил затворен с похлупак, тъй като в двата му края по дългата ос се наблюдава по един издълбан в скалата жлеб. Източник: интернет
Върху крайните две от тях се наблюдават запазените кръглите гнезда, където са се въртели осите на двукрилата врата, залоствана в средата със специално оформен за целта жлеб. Източник: интернет
В стената на фасадата, около арките на тимпана има заострен жлеб. Източник: интернет
groove