Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
жонгли`раш, +несв. и +св.; _с какво._
#1 Сръчно и ловко подхвърлям и ловя няколко предмета едновременно пред публика.
#2 +Прен. Изкусно боравя с думи, факти и под., за да прикрия нещо — истина, некомпетентност. _Жонглирам с термини._
+същ. [[жонгли`ране]], +ср.
Във всекидневието си жонглирам между каузата за равнопоставеност на жестовия език и работата в администрацията на голяма компания. Източник: интернет
juggle