Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. зи`мници, (два) зи`мника, +м. Помещение под къща, обикн. вкопано в земята, за съхраняване на продукти и др.; мазе. _Всяка къща има зимник._
Имали са голяма къща, с магазин, лимонадена машина, две воденици, перде за сено, хамбар, отделни помещения за коня, кобилата, кравата, голям зимник с тритонна бъчва за сливова ракия. Източник: интернет
В нея има стая с огнище, менсофа, където всички са спели, гостна и зимник. Източник: интернет
Включват се дори по-големите ученици, които правят патрони в училищния зимник. Източник: интернет
До началото на ХХ век както другаде из Знеполе и Краище къщите се строяли на един етаж със „зевник“ (зимник). Източник: интернет
Когато се връща от фронта, той решава, че от това би станало чудесен текст за песен и го дава на музикантите от оркестъра на софийския ресторант „Дълбок зимник“ да го музицират. Източник: интернет
Къщата представлява едноетажна сграда, състояща се от стая, вкопана в земята, зимник, килер, в който се съхраняват сандък с брашно и нощви, и скривалище. Източник: интернет
winter man