Съществително име - ед. ч.
зла`кът, зла`ка, само +ед., +м. Буйна, сочна зеленина, която покрива, изпълва. _Място, потънало в злак._
+прил. [[зла`чен]], зла`чна, зла`чно, +мн. зла`чни. _Злачни широти._
През 1936 година за картината си „Край морето“ е награден с бронзов медал на триеналето на приложните изкуства в Милано и със златен злак от СБХ. Източник: интернет
Със същия произход са и думите „зелен“ и „злак“. Източник: интернет
cereal