1. златар - Съществително име - ед. ч.
2. Златар - Име на място
злата`рят, злата`ря, +мн. злата`ри, +м. Занаятчия, който изработва и продава украшения от злато, сребро и под. _Ще си поръчам обеци при златар._
Човек е ковач на своята съдба, понеже не може да бъде златар. Александър Македонски
Аз съм пожарникар, нямам квалификация като златар!" Източник: интернет
Има сведения, че през 1636 г. двама мелничани - Константин Димитриу Каламбакис и Пасхали Георги Пасхали, единият е златар, заедно с йерей Генадий са посветили и дарили на католикона (главната църква) на Ватопед една сребърна кутия. Източник: интернет
Всеки европейски крал си е имал свой придворен златар. Източник: интернет
Двамата решили да нападнат старците, след като разбрали, че мъжът Павльо е бил златар и предположили, че къта в дома си злато и пари. Източник: интернет
Друга версия е, че по време на Първата българска държава в околността работи известен златар. Източник: интернет
goldsmith