злоупотребя

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

злоупотреби`ш, +мин. +св. злоупотреби`х, +мин. прич. злоупотреби`л, +св. — +вж. [[злоупотребявам]].

Казах му: “Аз можех да злоупотребя с всичките, ако съм искал. Източник: интернет

Напразни са обаче притесненията, че ще злоупотребя с информацията, която съм придобил по време на служба. Източник: интернет

abuse