Съществително име - ед. ч.
+мн. значки`, +ж.
#1 Малка пластинка с различна форма и изображения, със закопчалка за поставяне върху дреха, шапка и под. като символ за принадлежност към организация, група. _Юбилейна значка._
#2 Отличие, присъдено за успехи или заслуги в някаква област. _Почетна значка на университета._
Черната кожа не е значка за срам, а по-скоро славен символ на националното величие. Маркъс Гарви
Ако дъщеря ми даже значка с думата "идиот", аз бих си я сложил. Хю Лори
Стресът не е... значка за кураж. Крис Кар
А с “Почетна значка на Община Дупница” бяха удостоени: Александър Джорджев, Ивайло Дамянов, Мартин Миладинов, Сашко Николов и Агница Георгиева - Спирова посмъртно. Източник: интернет
Гилдия Атракционни и Сценични изкуства (ГАСИ) към Съюз на артистите в България (САБ) отличава "Палячи" два пъти с почетната златна значка за "Изключителен принос в развитието на огнено и светлинно шоу в България“. Източник: интернет
Други предмети, предложени на търг, включват рокля, принадлежаща на любимата на Хитлер Ева Браун, снимки с автографи на нацистки служители и жълта значка с надпис „евреин”. Източник: интернет
badge