знахарка
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. знаха`рки, +ж. Жена знахар.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Баба е класическата вещица от приказките, Леля е селската знахарка и баячка, а Маграт е модерната романтична последователка на Уика и духовните израствания.
Знахар (или знахарка) е народен лечител, който обикновено лекува с билки.
Иди Амин е възпитан от майка си, за която се смята, че е знахарка.
Лекарите го били отписали от този свят, но майка му, научила от знахарка за лековитата мандренска вода, го довела в селото им като последен шанс.
Медея дала на Язон мехлем, който да го предпази от дъха на драконите, защото била и знахарка, а освен това го посъветвала и как да се справи с поникналата армия от войници – като хвърли камък между тях.