зорницата
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от зорница
Примери
А щом изгряла зорницата, Персей се понесъл нататък по пътя си.
В началото на юни той пише на брат си Тео, че „видял пейзажа през прозореца доста преди изгрев и нямало нищо освен зорницата, която изглеждала много голяма“.