звъненето
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от звънене
Примери
Песимистът е този, който не става да излиза от ваната, чувайки звъненето на телефона.
Ива Митева от "Има такъв народ" попита задочно парламентарните лидери защо мълчат по темата за звъненето на депутати и дали биха били по-шумни, ако ставаше въпрос за техни депутати.
За звъненето на жена си пък е сложил песен на Араш и Хелена, а за дъщеря си Саша - “Дале дон дале” на Дон Омар.
Всеки кехая се различавал от останалите по звъненето на чановете и тюмбелеците му, защото още от далече ехтял техният звън.
Може да ненавиждате звъненето му, но няма как да отречете, че не беше ли будилника, вероятно никога нямаше да ставате навреме.
Правилно ли разбирам, че звъненето е било позаглушено?