1. звънец - Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
2. Звънец - Име на място
+мн. звънци`, (два) звъне`ца, +м.
#1 Метална или стъклена камбанка с подвижно езиче за произвеждане на звън. _Съдията разклати звънеца._
#2 Уред, механизъм за произвеждане на звън. _Звънецът на часовника се е повредил._
Благодаря за поканата на ГПЧЕ „Симеон Радев“ и ДГ №6 „Българче“, които ни върнаха в онези най-прекрасни години на детството и училищния звънец!“ Източник: интернет
"Днес ни очакват много вълнения – откриване на учебната година, присъствена за всички, което е голям подарък за нас през последните години, много вълнение за първолаци, първия училищен звънец. Източник: интернет
Единият е електродинамичен, състоящ се от велосипед, електромотор и генератор, чрез който да се произведе електроенергия нужна за възпроизвеждане на звука на учебния звънец. Източник: интернет
Когато пристигнал на адреса 34-годишният мъж позвънил на друг звънец и неволно бил видян от един от живущите във входа. Източник: интернет
Ден преди да бие първия учебен звънец за новата учебна година, официално бе открита напълно обновената сграда на Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“. Източник: интернет
Дойде последният учебен ден и последният учебен звънец. Източник: интернет
bell