Прилагателно име, тип 76
звънли`ва, звънли`во, +мн. звънли`ви, +прил. Който е ясен, сочен; звънък. _Звънлив глас._
Звукът на шпорите е висок остър с кратко оцучване и звънлив тембър. Източник: интернет
Звукът, който произвежда клавесинът, е рязък, металически и звънлив. Източник: интернет
Мъжките имат ясен звънлив писък „прим, прим“, който може да се сбърка само с този на шилоопашатата патица, но е по-висок. Източник: интернет
ringing