Съществително име - ед. ч.
+мн. звери`лници, (два) звери`лника, +м. Помещение, изпълнено с много шум, викове, глъчка. _Спри тая музика, стаята прилича на зверилник._
България умира, България се превърна в зверилник! Източник: интернет
В училище си е направо зверилник. Източник: интернет
menagerie