Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
зве`риш се, +мин. +св. зве`рих се, +мин. прич. зве`рил се, +несв.
#1 _На кого._ Нахвърлям се, ругая. _Беше избухлив и често се звереше на хората._
#2 +Разг. +Пренебр. Чудя се на нещо, което не мога да разбера, не познавам. _Гледат машината и се зверят._
beast