абатите
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от абат
Анаграми
Примери
Бива подпомогнат в това си начинание от абатите на Мхитаристкия орден.
Германският император настоява, че по традиция именно той трябва да назначава („invest“) епископите, абатите и останалите духовници и пише писмо до папата, в което безцеремонно го призовава да напусне престола.
За да се предпази от схизма, преди заминаването си за Рим, Бонифаций VIII заповядва предшественикът му да бъде задържан и отведен в Рим под надзора на абатите от Монте Касимо.
В края на X век при абатите Майол и Одилон тя е напълно преустроена (Клюни II).
През 1516 г. кралят на Франция получава правото да назначава абатите на Клюни, което води до още-по-голямо западане на манастира.
Манастирът се строи от 23 февруари 1003 г. до 1006/1007 г. През 12 и 13 век абатите секат свои монети.