Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
+мн. аба`ти, +м.
#1 Игумен на католически манастир.
#2 Католически свещеник.
Абат, научи ли Българската История, и Най Вече за Любимото ти НРБ даже не знаеше, че имало Парламент! Източник: интернет
Абат фурия нали съм ти казал хиляди пъти да не се обаждаш от коневръза че както сега ползваш още интернет, ако ми кажеш таквиз работи завалио лайв ще бегаш до Мацква, втората ти родине. Източник: интернет
В Европа той е споменат за пръв път от един каролингски абат през 822 г. и отново чак през 1067 г. от немската монахиня, писателка и композиторка Хилдегард от Бинген. Източник: интернет
Абатството е основано от Роджър Монтгомъри, първия граф на Шрусбъри през 1083 г., но реално започва да функционира около 1087 г., когато за е назначен първия абат – Фулкред от Сеез. Източник: интернет
Бертхолд става първо абат на Тененбах. Източник: интернет
В 2003 година напуска длъжността скевофилакс и става абат на манастира „Св. Източник: интернет
abbot