абдикация
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
Значение
Отказване от владетелски права, от престол. прен. Отказване от някакви права или задължения.
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Примери
Поради явната абдикация на държавата на пристанище “Росенец", още като служебни министри предприеха мерки за увеличаване на граничния и данъчен контрол на терминала на пристанището.
В историята на кралство Белгия това е първата доброволна абдикация.
Въпреки това царица Ирина се оттегля в Новодевическия манастир край Москва, където се замонашва под името Александра (някои учени наричат постъпката ѝ абдикация).
За миряните, неочакваната абдикация на папа Целестин V поражда съмнение и съпротива, които заплашват целостта на католическата църква.
Въпреки своята формална абдикация през 1605 г. в полза на сина си Хидетада, Иеясу от позицията на „оттеглил се шогун“ (огошо) остава реалният управляващ Япония чак до смъртта си.
Императорът бяга в Кьолн, но при едно пътуване до Майнц синът пленява баща си и изтръгва от него абдикация, уж доброволна (31 декември 1105).
Превод на английски език
abdication