Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
Отказване от владетелски права, от престол. прен. Отказване от някакви права или задължения.
Поради явната абдикация на държавата на пристанище “Росенец", още като служебни министри предприеха мерки за увеличаване на граничния и данъчен контрол на терминала на пристанището. Източник: интернет
В историята на кралство Белгия това е първата доброволна абдикация. Източник: интернет
Въпреки това царица Ирина се оттегля в Новодевическия манастир край Москва, където се замонашва под името Александра (някои учени наричат постъпката ѝ абдикация). Източник: интернет
За миряните, неочакваната абдикация на папа Целестин V поражда съмнение и съпротива, които заплашват целостта на католическата църква. Източник: интернет
Въпреки своята формална абдикация през 1605 г. в полза на сина си Хидетада, Иеясу от позицията на „оттеглил се шогун“ (огошо) остава реалният управляващ Япония чак до смъртта си. Източник: интернет
Императорът бяга в Кьолн, но при едно пътуване до Майнц синът пленява баща си и изтръгва от него абдикация, уж доброволна (31 декември 1105). Източник: интернет
abdication