Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
+мн. адвока`ти, +м.
#1 Юрист, чиято професия е да бъде защитник на страна в съдебен процес или да дава консултации по юридически въпроси.
#2 +Прен. +Разг. Лице, което се явява в защита на някого.
+прил. [[адвока`тски]], адвока`тска, адвока`тско, +мн. адвока`тски (в 1 знач.). _Адвокатска кантора. Адвокатска колегия._
Адвокат от тези, които желаеш за свой враг. Реймънд Чандлър
Историята не трябва да съди, а да обяснява. Историята не е съдия, а адвокат. Бенедето Кроче
Що се отнася до здравето ми, по-скоро лекарят ми ще основава решенията си на науката, а не на това, което той или някой адвокат смята, че ще се изправи пред съда. Ричард Талер
Бях адвокат 10 години и когато си в правото, нещата наистина трябва да се свършат или някой те съди. Това е страхотен трик. Стефан Пастис
Има нещо, което не знаеш. Това бяха пет думи, които никой адвокат не искаше да чуе. Стив Бери
Денят беше мрачен като душата на адвокат. Стюарт Макбрайд
advocate