Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. хо`ра, след дума за количество ду`ши, +м.
#1 Живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот.
#2 Лице с положителни качества. _Той не е човек._
#3 Лице, приближено на някого, в добри отношения с някого. _Той е човек на началника. Мой човек._
#4 Мъж. _Идва някакъв човек._
#5 Лице, което притежава някакви качества или се занимава с нещо (според съществителното име). _Човек на действието. Човек на изкуството._
* _Като един човек._ — Задружно, заедно.
* _Като човек._ — Както трябва, хубаво.
* _Човек на място._ — Решителен, справедлив човек.
* _Няма жив човек._ — Няма никого.
* _Божи човек._ — Кротък, смирен човек.
Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови. Жан-Жак Русо
Човек често надценява това, което няма... И често недооценява това, което има... Източник: интернет
Лошият човек е като въглена – ако не те опари, ще те очерни. Анахарсис
Пази се от гнева на търпеливия човек. Ирландска поговорка
Лошото време се оправя, лош човек – никога. Българска поговорка
Човек се учи, от що му се случи. Българска поговорка
man