Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от акламация
Съгласно уговорката през 66 г. Тиридат лично пристига в Рим, където на великолепно организирана тържествена церемония е коронясан от самия Нерон, под акламациите на народа и войската. Източник: интернет
До 4 век сл.н.е. акламациите са били задължителни за имперските служители на високо ниво. Източник: интернет
Романите на Карла печелят акламациите на критиката и читателите с уникалната си комбинация от динамичен екшън, напрежение и романтика. Източник: интернет