Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
мн. ед. (рядко) акламация Полит. Приемане или отхвърляне на решение на събрание въз основа на реплики или бурни възгласи, а не чрез гласуване.
мн. Шумни ръкопляскания и възгласи като израз на възторг, одобрение, радост.
Източник: bg.wiktionary.orgВпоследствиео правото на избор на римски епископ преминава върху римското духовенство, което избира папа не чрез гласуване, а най-често посредством акламация или консенсус, и последващо утвърждаване от римската църковна община. Източник: интернет
Двете камари определят предложения чрез акламация; председателстващия поставя въпрос и, след като изслушва викове като „йеа“ и „ней“ от членовете, обявява коя страна е победител. Източник: интернет
През хилядолетната история на папските избори били възприети три способа (форми) за избиране на папа: чрез акламация, чрез компромис или чрез тайно гласуване. Източник: интернет
Първият способ за избор е чрез акламация (или вдъхновение), при който се счита че е налице когато кардиналните, вдъхновени от Светия Дух, свободно и по своя инициатива, провъзгласяват единодушно и явно едно лице за Върховен понтифик на Римската църква. Източник: интернет
Най-честият тип акламация е гласовото гласуване, при което групата за гласуване се пита кой подкрепя и кой се противопоставя на предложения кандидат. Източник: интернет
Начините за избор на папа, известни като избиране чрез акламация (по вдъхновение от Светия Дух) и чрез компромис (избор само от определена група кардинали със съгласието на всички останали) се премахват. Източник: интернет
acclamation