Съществително име - ед. ч.
+ж., само +ед. +Спец. Доверие; официално признание.
+прил. [[акредитацио`нен]], акредитацио`нна, акредитацио`нно, +мн. акредитацио`нни. _Акредитационна комисия. Акредитационна карта._
В жалбата на актьора се казва, че липсата на акредитация на тези лаборатории нарушава правото на защита и на справедлив процес на обвиняемите и подсъдимите. Източник: интернет
В жалбите си Бахаров и Николов сочеха и противоречие с Регламент № 765/2008 г. за акредитация. Източник: интернет
Българската страна определи използваният от руското посолство език като несъвместим с дипломатическата практика и обществени норми и представляващ недвусмислена обида към България в качеството ѝ на страна на акредитация. Източник: интернет
Законът не предвижда регистрация за уебсайтове и блогъри, но в този случай те не подлежат на правата, предвидени за регистрирани медии, включително правото на получаване на акредитация в официални органи. Източник: интернет
В нотата пише, че София приема тези думи като "недвусмислена обида към Република България в качеството ѝ на страна на акредитация". Източник: интернет
Да преведем на човешки език какво се разбира под акредитация? Източник: интернет
accredit