Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип
+мн. акредити`ви, (два) акредити`ва, +м. +Спец. В банковото дело — документ, който съдържа разпореждане на едно кредитно учреждение до друго за изплащане на определена сума на някого при определени условия.
+прил. [[акредити`вен]], акредити`вна, акредити`вно, +мн. акредити`вни.
* _Акредитивни писма._ — +Спец. В дипломацията — официални документи, с които едно лице се упълномощава да представлява своята страна пред правителството на чужда държава. _Връчвам акредитивните си писма._
Ако някоя финансова институция възприеме това като недостатъчна гаранция, в ББР разработват механизми като сключване на договор за ескроу сметка или плащане с акредитив. Източник: интернет
Гарантирането на плащанията е осигурено чрез неотменяем акредитив. Източник: интернет
letter