Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от алиби
Сантименталността е алибито на жестокосърдечните. Артур Шницлер
Когато излезем от залата, ние не се сърдим, защото при нас е налице алибито, че го правим заради клиента. Източник: интернет
Възможно ли е той все пак да е изпълнявал нечия поръчка (независимо дали само за сплашване или предупреждение), тъкмо защото се разчита на “алибито“ му като американски служител? Източник: интернет
Грегсън е много разстроен, защото има двама свидетели, които потвърждават алибито сър Лавингтън. Източник: интернет
И алибито, че достъпът до публиката е изкуствено възпрепятстван, рухна. Източник: интернет
И тя, и мъжът й категорично отричат да са замесени в престъплението, а на свой ред разследващите смятат, че алибито на съпрузите се губи по времето на убийството на пенсионерите. Източник: интернет