алибито
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от алиби
Примери
Сантименталността е алибито на жестокосърдечните.
Когато излезем от залата, ние не се сърдим, защото при нас е налице алибито, че го правим заради клиента.
Възможно ли е той все пак да е изпълнявал нечия поръчка (независимо дали само за сплашване или предупреждение), тъкмо защото се разчита на “алибито“ му като американски служител?
Грегсън е много разстроен, защото има двама свидетели, които потвърждават алибито сър Лавингтън.
И алибито, че достъпът до публиката е изкуствено възпрепятстван, рухна.
И тя, и мъжът й категорично отричат да са замесени в престъплението, а на свой ред разследващите смятат, че алибито на съпрузите се губи по времето на убийството на пенсионерите.