Съществително нарицателно име, среден род, тип 65
и __а`либи__ +ср., само +ед. +Спец. Присъствие на друго място от мястото на престъплението, което е доказателство за неучастие на заподозряното или обвиняемото лице.
Най-доброто алиби е: да бъдеш жертва. Генадий Малкин
Напълно заблуденото алиби за технологично развитие е, че непрекъснатият напредък и обогатяване на богатите страни един ден ще доведе до полза на бедните страни. Рафаел Ферлосио
Морална слепота, почиваща на удобно философско алиби. Арман Лану
Човек не винаги има алиби и понякога има такова, което е по-добре да не се отнася за него. Карин Фосум
Остаряващият мъж се подчинява на жена, ако не може да се измъкне от нея, и влиза в отношения с нея, ако не намери подходящо алиби в разгара на момента. Лайош Мещерхази
По време на сцени от ревност отсъствието на алиби се заменя със стоманени нерви. Валентин Домил
alibi