Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11
+м., само +ед. +Спец. Непримиримо противоречие; противоборство.
+прил. [[антагонисти`чен]], антагонисти`чна, антагонисти`чно, +мн. антагонисти`чни.
Ако човек не спи от 1 сутринта до 3 сутринта, тогава емоционалната му сила страда от това. Така се появява прекомерна раздразнителност, агресивност, антагонизъм. Олег Торсунов
В евразийското движение бива представяна с интересите си към "международните отношения на Русия и Европа, които след началото на (специалната военна операция" преминаха във фазата на остър антагонизъм". Източник: интернет
Войната в Украйна изостри това противопоставяне, превърна го в най-важния антагонизъм на днешна България. Източник: интернет
А ако това се случи, пази Боже, няма да има антагонизъм и форумите, и блоговете, и другите демократични разговорници ще се превърнат в сиво пространство. Източник: интернет
Съобразете: избирателите на ПП са в абсолютен антагонизъм с "Възраждане", тези на ДБ също, като последните почти не могат да си представят ново сътрудничество с БСП. Източник: интернет
Тоест за да се трансформира този антагонизъм в градивен процес, са необходими съзнателен подбор на целите и (само)рефлексия върху емоциите. Източник: интернет
antagonism