Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. вражди`, +ж. Отношения и/или действия, изпълнени с омраза, неприязън, ненавист. _Той е в постоянна вражда със съседите си._
Във вражда приятелят по нищо не се отличава от врага. Менандър
Всеки грях е вражда с Бога. Замисли се - с Кого враждуваш? Гавриил Ургебадзе
Само с един ни е заповядано да бъдем във вражда - с дявола: с него никога не се примирявайте. Йоан Златоуст
Бедните народи са гладни, а богатите нации са горди; но гордостта и гладът винаги ще бъдат във вражда. Джонатан Суифт
Няма по-страшна вражда от тази, която възниква, когато сходно се бори със сходно, подбудено от еднакви стремления и еднаква сила. Стефан Цвайг
Дългите езици сеят вражда между съседите и народите. Уолтър Скот
enmity