Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. арбале`ти, (два) арбале`та, +м. Старинно ръчно стрелково оръжие — лък с дървена дръжка с жлеб за поставяне и насочване на стрелата.
Не можеш да не изглеждаш добре с арбалет. Норман Рийдъс
Твърди се, че е носел качулка, маска и арбалет, зареден с болт със свален предпазител и готов за стрелба. Източник: интернет
Арбалетчикът на преден фон запъва своя арбалет чрез стреме. Източник: интернет
В най-ранния стадий от историческото си развитие човекът е употребявал оръжия, направени от камък, а по-късно от метал (копие, лък, арбалет, пушка). Източник: интернет
Дебелината на тетивата зависи обаче пряко от силата на опън на лъка и определя почти всички останали размери на средновековния арбалет. Източник: интернет
Вече въоръжен с арбалет и шашка динамит, койота стартира новия си план. Източник: интернет
crossbow