арбалета
Съществително име - ед. ч. непълен член
Думата е производна от арбалет
Примери
А през 14 век, когато измислили арбалета, папа Грегорий казал : „Това е оръжието, което обезателно ще сложи край на всички войни.“
Запъването ставало по следния начин: стрелецът опирал предния край на арбалета в земята, стъпвал от двете страни на ложата върху лъка и издърпвал тетивата на ръка.
В резултат и енергията запазена в арбалета (и придадена на стрелата) е по-голяма.
Най-големите дължини на изстрелите са съответно 250 m за лъка и 360 m за арбалета.
Заповядал му да стреля с арбалета си по ябълка, поставена на главата на сина му.
За разлика от Англия, където след края на XIII век лъкът измества арбалета, в останалата част от Европа арбалетът е масово използвано оръжие.