архонт
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. архо`нти, +м. +ист.
#1 В стара Гърция — висше длъжностно лице.
#2 Във Византия и средновековна България — военачалник.
Синоними
Производни думи
Примери
В наградния фонд на Българската православна църква (БПЦ) и нейните поделения не съществува званието архонт, то не може да бъде давано от нейно име и не се признава за българско църковно отличие.
Георги Гергов се сдоби с почетната титла архонт на пловдивската епархийска църква днес по време на празничната служба в митрополитския храм Св. Марина.
Николай провъзгласи Гергов за "архонт" заради "особени заслуги към Българската православна църква".
Николай Пловдивски обяви бизнесмена и почетен консул на Русия за архонт заради ктиторството му.
В повечето надписи, владетелите се назовават с универсалната гръцка дума за владетел „архонт“, понякога допълнена с понятието „василевс“ (тоест „велик владетел“), например –
В него през 1343 г. е живял и българският архонт, назначен от цар Иван Александър след превземането на града.
Превод на английски език
archon