Съществително име - ед. ч.
+мн. архо`нти, +м. +ист.
#1 В стара Гърция — висше длъжностно лице.
#2 Във Византия и средновековна България — военачалник.
В наградния фонд на Българската православна църква (БПЦ) и нейните поделения не съществува званието архонт, то не може да бъде давано от нейно име и не се признава за българско църковно отличие. Източник: интернет
Георги Гергов се сдоби с почетната титла архонт на пловдивската епархийска църква днес по време на празничната служба в митрополитския храм Св. Марина. Източник: интернет
Николай провъзгласи Гергов за "архонт" заради "особени заслуги към Българската православна църква". Източник: интернет
Николай Пловдивски обяви бизнесмена и почетен консул на Русия за архонт заради ктиторството му. Източник: интернет
В повечето надписи, владетелите се назовават с универсалната гръцка дума за владетел „архонт“, понякога допълнена с понятието „василевс“ (тоест „велик владетел“), например – Източник: интернет
В него през 1343 г. е живял и българският архонт, назначен от цар Иван Александър след превземането на града. Източник: интернет
archon